Мина година откакто полицията ме уважи с акт. Покрай този акт се срещнах със Сульо и Пульо, но в крайна сметка Съдът си каза думата и акта отиде в небитието.

 Както и да е. Писал съм за случката надълго и на широко. Думата ми е за друго. Една година по-късно все още карам с бележката, че акта ми е отменен. Няма ми талона. Ходих до деловодството в съда, 1 час търсиха и намериха, че чакат обратната разписка от Полицията, за да започне да тече срока за обжалване. В Плевенския съд бях преди 3 месеца, а последното дело беше минало 3 месеца преди тези три месеца. Не била се върнала разписката от полицията. От полицията доо съда са 300 метра, хванали са някой куц кълъб да им носи пощата.

 На мен ми е през репродуктивните ортани, защото нищо не ми пречи да си карам с решението, то е валидно докато получа талона. Полицията е оттървала всички влакове за обжалване. Мисълта ми е друга, една пиклива ситуация, с един акт, съд и решение всъщност не е приключила една година. Могат да станат и две. А ние чакаме Вальо Топлото, Ставийски, убийците на Луканов и целия отбор юнаци с прякори да получат справедливост...

Май чакаме от умрял писмо.