Статията е от e-vestnik.bg

5 Май 2008

e-vestnik  

Американецът Сам Харис е автор на антирелигиозните книги, станали бестселъри в САЩ „The End of Faith” (Краят на вярата) и „Letter to a Christian Nation” (Писмо да християнската нация). В тях и в множеството си статии, и появявания по медиите, Харис говори за опасността, която религиозният догматизъм според него представлява за съвременните общества, и по други проблеми, свързани с религията. Неговите атеистични виждания са повод за ожесточени дискусии в САЩ и в Интернет, а след острите нападки, които често получава, Харис е особено внимателен да не разкрива детайли от личния си живот и биография в публичното пространство. Предлагаме част от интервю с него в сайта на PBS:

- Защо сте против религията?

- Не съм толкова против самата религия, по-скоро ме тревожи фалшивата сигурност, а в религията има повече от нея, отколкото е нормално. Действително съм загрижен, когато видя хора, които претендират да знаят със сигурност неща, които просто няма как да знаят. Особено се безпокоя, когато тази сигурност се проявява на нивото на национално говорене и в мотивацията на хората да не извършват или да не финансират определен вид медицински проучвания, както в случая със стволовите клетки; или мотивацията да се участва във война, да се взривиш при определени обстоятелства, както виждаме да става в ислямския свят. Подобни религиозни идеи неизбежно се проявяват в определени чувства и поведение. Мисля, че в обществото ни се поддържа митът, че вярата е нещо лично. Вярата е личен въпрос, само когато не е истинска и няма пресечна точка с реалния свят. Ако обаче вярата засяга всеки аспект от реалния свят, тогава тя е двигател на емоции и постъпки и следователно е важно какви са представите на хората за нещата в света. Ако поддържат убеждението, че Създателят на Вселената желае всички хора да живеят по определен начин, то тази вяра ще се отрази на обществения живот и никаква поправка към конституцията не би предотвратила това.

- Какъв най-очевиден пример бихте дали за вредата от религията?

- Има толкова много примери. Най-очевидният са проявите на насилие, които не биха се случили без определената представа на хората за Бог – например конфликтите в Близкия изток. Мюсюлмани и евреи се карат за земи, като че ли Господ е брокер на недвижими имоти, който раздава парчета земя според повелите на Библията или Корана. Това, което искам да изтъкна е, че става въпрос за хора, самоопределящи се на религиозна основа, хора с несъвместими искания, които воюват в името на Бог. Формално погледнато за територия, но всъщност единствената причина да не могат да съжителстват в мир е, че имат несъвместими представи за вселената, обусловени от различните вери.

- Много вярващи чувстват нужда от своята религия, защото в нея намират утеха, душевен мир, стават по-добри хора. Какво мислите за това?

- Този аспект всъщност не доказва истинността на дадена религиозна доктрина и това става пределно ясно, когато го съотнесем към някой друг проблем. Полезността на религията, това че придава смисъл на живота и кара хората да се чувстват добре, не е аргумент в полза на нейната истинност. Не доказва, че е основателно да се вярва, че Иисус е роден от девственица или че Библията е словото на създателя на Вселената. Човек може да повярва или трябва да вярва в тези неща единствено, когато намери добра причина за това. Мисля, че Библията или е наистина божествена книга, или изобщо не е. Или е словото на Бога - в някакъв смисъл единствена по рода си книга, различна от всичко, създадено от човека, или е като всички останали книги – добре написана на някои места и зле написана на други, много вдъхновяваща на моменти и не толкова в други. Гледам на нея като на пиеса от Шекспир или като една “Илиада” – тя е литература. Ако я възприемате така, ако сте умерено религиозен и смятате, че в Библията има много мъдрост, няма проблем в това да използвате тази мъдрост в съвременните ни дебати върху етични проблеми, смисъла на живота и естеството на Вселената. Искаме да заемем някои златни правила от Библията и да ги използваме, те улавят интуитивните ни представи по много етични въпроси. Това не е типично само за Библията, впрочем. И други хора са извели същите златни правила. Затова нека запазим тях, но да се отървем от жестокостите в Левит и Второзаконието, от пребиването с камъни, ако човек е работил в съботния божи ден, от убиването на момичета, които не се омъжват девствени.

Сам Харис представя идеите в книгата си “Краят на вярата”

Не казвам, че трябва да се отървем от архитектурните паметници или произведения на изкуството, посветени на религията. Това, което трябва да се премахне, са принципите, които разединяват човешката общност и я раздробяват на изолирани лагери с отделни морални норми, и така мюсюлмани се обединяват с мюсюлмани само заради това, че са такива, по същия начин и евреи, и християни. Трябва да намерим път към бъдеще, в което ще сме просто човешки същества, говорещи на език, близък до този на науката, и говорещи просто за обективното състояние на света, по начин, в който няма да има предпоставена разлика в културите и националностите. Няма разграничение на американска, френска или японска науки. Има просто наука. Така няма и отделна християнска или ислямска наука, и в крайна сметка, мисля, че няма да съществуват обособени християнска етика и християнско духовно изживяване. Ще има етика и духовност като част от напълно лишения от разлики във вероизповеданията диалог в съвременния свят.

- Вярвате ли, че ще настъпи време, когато религията ще отмре? Това ли искате да кажете?

- Да, мисля, че това трябва да стане. Трудно е да си представим как след 500 години бихме се радвали на щастливо съжителство като предани мюсюлмани и предани християни, въоръжени с невъобразимо разрушителни технологии. Технологията днес е вече с такава разрушителна мощ и толкова разпространена, че става все по-ясно, че не може да има бъдеще на добросъседство с кандидати за свети мъченици. Ако и смъртта не те спира, а я възприемеш като най-хубавото нещо, което може да се случи на човек при дадени обстоятелства, както вярват много религиозни хора, то значи вече не можеш да участваш разумно в събитията по света и с подходящото въоръжение – чието разпространение не ограничаваме – при такива условия не е възможно разбирателство. Няма как да напреднем в бъдеще, ако поддържаме различията в идентичностите си по този начин.

- Наистина ли вярвате, че хората биха се отказали от религията? Тя властва навсякъде. Какво би отказало милиони хора да вярват в бога си? Това реалистично очакване ли е или само надежда за нещо по-добро?

- Това изглежда много нереално в нашето общество, в което 90% от американците са вярващи и 87% никога не са се усъмнявали в съществуването на Бог, според едно проучване на агенция “Галъп”. Но само ни сравнете с останалите развити страни – Западна Европа е с напълно светски характер на фона на Америка, като изключим имигрантите мюсюлмани. За западноевропейците сме крайно назадничави в религиозно отношение.

- Защо сме така различни от тях? Защо и тук нямаме светско общество, а американците са толкова религиозни?

- Не мисля, че някой е дал задоволителен отговор на този въпрос. Има съзнание за разликата между един процъфтяващ “пазар” на конкуриращи се вероизповедания, какъвто имаме в Щатите, и националните религии в Западна Европа, където официалната религия губи интереса на хората и отмира в качеството си на духовно пространство за вярващите. Тук обаче всеки може да си основе религия, да си закачи табелка и да твърди, че неговата вяра е най-добрата, а и мисля, че на този пазар властва невежеството.

- Твърдите, че религиозните хора са като умопомрачени. Обяснете това.

- Мисля, че повечето хора биха се съгласили, че трябва да си луд да вярваш в Посейдон, например. Представете си някой да прави политическа кампания и в предизборната си реч да обяви, че трябва да се молим на Посейдон, за да престанат ураганите в Залива, защото това е богът на океаните и моретата. Това очевидно е откачено, всеки би се отдръпнал от такава кампания, но въпреки това, ние продължаваме да мислим, че има епистемологична разлика между вярата в Посейдон и тази в раннохристиянския Бог, а аз бих оспорил че има такава разлика, освен в броя на вярващите. Получавам гневни писма от хора, които действително вярват в Посейдон. Не е невъзможно да се вярва в него, но това е толкова неразпространено вярване, че веднага се възприема от всички като необосновано. Проблемът ми с религията е, че тя позволява на милиони да вярват в нещо, в което само за лудите или малоумните е прието да вярват, ако са единичен случай. Това не означава, че всички вярващи са луди или малоумни. Най-малко това бих твърдял. Има много умни хора в идеално психично здраве, които вярват в подобни неща. И това е плашещото в обществения ни дискурс. Мисля, че Осама бен Ладен е и интелигентен, и в добро психично здраве. Не го смятам за луд. Не би се вписал в нито един патологичен профил, който познаваме. Може би има някаква мания за величие, но като цяло е добре интегриран човек, който би могъл да направи каквото поиска с живота и уменията си, но той е избрал да живее в пещери и да крои планове как да избива неверниците заради вярата си в Бог. И за него е логично да постъпва така заради вярата си. Много от разните джихадисти вероятно не са зли хора. А зли хора има по света - социопати, които не могат да изпитват съчувствие, които искат да нараняват деца и т.н. Но има и добри хора, които при дадени условия биха се врязали със самолет в някоя сграда и това е най-плашещото.

- Много хора смятат, че религията е единственият начин да бъдем морални. Какво ще кажете за това?

- Поради ред причини смятам това за заблуда. Една от тях е относно религиозните книги, които човечеството следва. Библията например подкрепя робството. Ако Библията е най-добрият морален кодекс, с който разполагаме, тя би трябвало да разрешава правилно един така важен и несъмнен въпрос като този с робството, но тя всъщност го интерпретира погрешно. Господ казва как да задържаме роби, казва ни да не ги бием толкова лошо, че да изхвръкнат очите или зъбите им, но все пак казва да имаме такива, и е съвсем очевидно, че Исус също очаква от нас да имаме роби. Дори само това е достатъчно, за да се усъмним в непогрешимия морал на Библията. Ако се замислите по-внимателно над онова, което се смята за основа на библейското нравоучение, като Десетте Божи заповеди, ще откриете, че първите четири нямат нищо общо с морала: да нямаш други богове, никакви кумири и изображения, пази свята неделята, не споменавай напразно Божието име. Всичко това са престъпления от теологически характер, а наказанието за тях е смърт. Би трябвало да убиваш хора, защото работят в неделя, според Левит, Второзаконие и Изход. Живеем в страна, в която 75% от хората смятат, че тези заповеди трябва да са написани на обществените сгради. Вероятно искат и наказанията за тях да са написани там.

- Има ли някакво доказателство, че хората ще са морални без религията?

- Да, и то не малко. Един от аргументите за тази теза е фактът, че моралът не само предхожда появата на религията, но и човечеството като цяло. Можем да открием признаци на морално поведение в други бозайници. Установено е, че мишките проявяват по-големи признаци на вълнение и тревога, когато страдат техни познати събратя, отколкото когато те са непознати. Маймуните са готови да гладува,т за да не получават техните другари от клетката електрошокове, но не правят същото за заек. Ако страда друга маймуна, са загрижени, ако е заек, не. Можем да сравним и поведението на религиозните хора и атеистите. Да вземем например Националната академия на науките - 93% от хората там отхвърлят идеята за конкретен бог и 71% се определят твърдо като атеисти. И все пак тези хора не изнасилват, крадат и убиват. Ако религията е необходимост за морала, всеки атеист би трябвало да е аморален, а не е така. Обзалагам се, че ако отидете в американските затвори, най-вероятно ще откриете нисък процент от атеисти там.

- Кое ви подтикна към всичко това?

- Ако трябва да отговоря накратко, 11 септември. Написах “Краят на вярата” като непосредствена реакция на 11 септември. Веднага след като осъзнах, че ни нападат по религиозни причини, заради привързаността ни към собствените ни религиозни традиции. Не наричахме нещата с истинските им имена, не признавахме, че терористичният акт е на религиозна основа, и всъщност единственият език, от който черпехме утеха, бе собствената ни религиозност. Казвахме, че Бог е на наша страна. Джордж Буш се изправи и заяви, че Бог не е безразличен относно свободата и страха. Потърсихме убежище в самия извор на сполетялата ни жестокост - в ирационалната вяра, уповаването на фалшивата религиозна сигурност.

- Защо не вярвате, че Бог съществува?

- Това е въпрос като “Защо не вярвате, че Зевс съществува?” Не мога да докажа несъществуването на Зевс. Просто зная, че няма достатъчно доказателства за съществуването му. Никой не е предоставил каквото и да било доказателство, че Зевс съществува.

- Но хората ще кажат - небето, птиците, дърветата, цветята, хората - не са ли те доказателство, че Господ съществува?

- Не са. Те са доказателство за озадачаващо сложно творение, чийто произход остава загадка, и е загадка за всяка специализирана наука, която изучава въпроса. Космолозите ще кажат, че не знаят как вселената е започнала съществуването си. Няма нищо лошо в това. Парадоксът е, че религиозните хора мислят учените за арогантни, защото не признават Бог за висшия творец. Всъщност арогантно е именно тяхното поведение. Високомерие е да се намесва Господ в тази откровена мистерия. Ученият казва, че не знае. Религиозният твърди, че знае и че Господ е направил всичко и „аз имам книга, която е съвършеното Божие слово и е съвършена за човечеството и занапред, и ако не вярваш в това, в което вярвам аз, ще прекараш вечността в ада”. Това е една арогантна система от постановки. Учените просто си признават, когато не знаят нещо, и мисля, че такова поведение трябва да бъде поощрявано на всички нива на обществото и културата.

- Вярата в Бог не е ли причина за хората да правят добро?

- Не. Понякога да, но в тези случаи хората правят добро поради лоши причини. Има добри причини за това да помагаме на събратята си, но има и лоши причини. Важно е да се отбележи, че е много по-благородно да си добър с хората, защото тяхното страдание те засяга, отколкото да им помагаш, защото създателят на вселената иска това от теб и ще те накаже, ако не го правиш. Можем да вършим добро, мотивирани от чувствителността си. Състраданието е аксиома в човешката психология и може да бъде окуражавано и дори тренирано.

- Според вас проблем са не само религиозните фундаменталисти, но и умерените вярващи. Защо?

- Защото, ако се замислим за това как умерената религиозност функционира в обществото ни, ще видим, че тя осигурява покритие на фундаментализма. Понеже умерените са привързани към вярата си, не можем да критикуваме тази вяра и следователно не можем да критикуваме и тази на фундаменталистите. Умерено религиозните повтарят, че не религията прави това или онова, че лошите хора го правят, или икономиката, или политиката, която използва религията за извинение. Но това не е така. Правят го хора, които просто взимат много по-насериозно религията, отколкото умерените. Хора, които са готови да умрат заради религиозната си убеденост.

- В такъв случай какво мислите, че трябва да правят умерените вярващи?

- Смятам, че те трябва да признаят откъде идва тяхната умереност - а тя не идва отвътре от самата вяра. Причината не е, че са се вгледали внимателно в Библията или Корана и са видели в тях основания да бъдат умерени. Господ не е умерен. И никъде в Библията не се казва, че когато стигнем до Модерния свят и изградим трите основни клона на държавно управление, трябва да загърбим варварството в Левит и Второзаконие, защото ще е необходим по-модерен диалог. Умерените не са честни за това, че умереността им идва вън от религията, от светските убеждения и научния прогрес и когато го признаят, ще видят, че трябва да бъдат отворени към един рационален дебат, в който всичко може да се преразгледа, включително сигурността на техните вярвания. И нищо няма да бъде изгубено, освен заблудата и религиозните причини за разделение на хората.

- Не се ли нуждаят хората от тези „заблуди”, както ги нарекохте?

- Не мисля. Според мен е удивително колко широка подкрепа намира митът, че хората се нуждаят от илюзиите си. Много хора са ми казвали: „Аз не се нуждая от религия, моето семейство също. Но останалите хора се нуждаят и затова не е редно да я критикуваш.” Не можеш да отнемаш надеждата на хората - това е нещо, в което много атеисти са убедени и има нещо особено снизходително и покровителствено в това да твърдиш, че всички останали се нуждаят от система от лъжи и измислици, но само ти си достатъчно силен да живееш без тях. Просто не мисля, че това е вярно и да припомня, че има различни общества от нашето, като Западна Европа, 60-80% от шведите да речем, са атеисти. И какво се случва там? Дали те имат различни гени от нашите? Не, при тях просто се провежда друг разговор.

- Вярвате в науката и за вас тя представлява най-добрите усилия на хората да разберат кое е вярно и кое не е. Религиозните хора обаче ще кажат: да, но животът не е само наука?

- Аз също не казвам, че животът е само наука, но той също така няма защо да бъде и лъжи и самозаблуди. Не е нужно научно да доказваш, че обичаш жена си. И същевременно няма нищо ирационално в това да я обичаш, нищо, което трябва да бъде заключавано от недостатъчни доказателства, за да я обичаш или въобще да оценяваш правилно любовта. Ирационално е да твърдиш със сигурност неща на основата на лоши доказателства, когато за обратното има купища аргументи. Не мисля, че има противопоставяне между разума и емоцията в този смисъл, нито между разума и любовта или което и да е друго субективно изживяване, на което отдаваме значение.

- Защо мислите, че вашето послание е важно днес?

- Удивително за мен е колко рядко се чува такова послание и каква аномалия е да се говори по този начин. Мисля че в края на краищата то ще престане въобще сериозно да се обсъжда, както днес вече не обсъждаме робството, което в даден момент от историята на човечеството е изглеждало невъзможно да свърши. Тогава е било очевидно, че сме икономически зависими от робството, и че има толкова много основания то да се запази, чернокожите дори не са могли да четат, например. Смятам, че сега сме в същата позиция по отношение на религията. Мисля, че някога в бъдещето, когато се обърнем назад, ще ни се струва шокиращо анахронично колко време сме изгубили в нейните проекти и как сме позволили на света да бъде така разделен от идеите й.