Отивам към І РПУ - Плевен за да внеса моето възръжение към акт. Полицейски, не полов. Един полицейски шеф ми бе прошепнал, че прав или крив - милицията не отменя актове. Това е!
Влизам в РПУ-то. Добърден-Добърден-До деловодството-ІІІ-я етаж-Благодаря-Моля.
Чукам на вратата. Открехвам я. "Може ли да вляза" викам, "..." ми отговарят. Влизам. 3 дами морят погледа, мятайки го нервно между книгите, в които пишат и телевизорчето в ъгъла. Върви сериал. А аз възражение съм тръгнал... Как не ме е срам...

 -Добър ден! - хвърлям го в нищото.
 -...
 -Добър ден!  - настоявам.
 -!?!...!...?...вие...за?

 О, Боже.... Обърнаха ми внимание :)

 -Искам да подам едно възражение...
 -Защо ще възразявате?!!
 -Не съм съгласен с наказателното постановление.
 -Е, какво не сте съгласен?
 -Написал съм го вътре.
 -То кога е станало?
 -Миналата година началото на ноември.
 -Ми то има срокове!
 -В срок съм.
 -4 месеца са минали!
 -Преди 4 дни получих наказателното постановление.
 -Срока е 3 дни! Закъснял сте!!! - казва каката на средното бюро победоносно. Но аз не се оставям лесно.
 -Седем е!
 -Три!
 -Седем!!
 -Три!!
 -Седем!!!
 -Три!!!
 -Седем!!!!
 -ТРИ!!!!!!!!
 -В края на наказателното постановление, уважаема госпожо е написано.

 Кака намества очилата и изнервена от изплъзващата и се нишка на сериала и от моята упоритост започва да чете. Чете. И пак.... Даже намира текста, подчертава го и казва:

 -Тук пише седем...
 -Именно!
 -Ами значи срока е седем дни!!!
 -Нали това казвам.
 -Вие какво обжалвате?
 -Наказателно в срока за обжалване!
 -Не е акт значи... Защо го обжалвате... Ама вие колко акта имате?
 -От раждането ми или в последната година?

 Тук няма емотикон за ядосан поглед ;) 

 -Ми пуснали сте две жалби!
 -Една е! - и за да си спестя диалог от типа на оня със срока казвам - По закон трябва да пусна жалбата в 2 еднакви екземпляра чрез началника ви, написал постановлението,  до Районния съд. Затова са две.
 -Трябва да е едно!
 -Две!
 -Едно!!
 -Две!!
 -ЕДНО!!!
 -Там, където прочетохте за срока за обжалване пише и за броя на възраженията.

 Кака отново намества очилата и чете. Чете. И пак.... УРА!!! Намери го. Даже го подчерта.

 -Тук пише 2 екземпляра.
 -.... - казвам аз.
 -Миии ... добре. Ще я приема..... Оооо тук пише Възражение - доволна от умението си да чете заявява тя.
 -Да, така пише.
 -Трябва да пише Жалба!
 -Това пък къде го пише?
 -Така трябва. Ще трябва да ви върна. Ще си го поправите и пак ще дойдете. Ако го одобря ще го приема.

Мили хора. Това е каката от деловодството. Мисля си, какво ли е навътре? Извинявам се за отклонението.

-Виж какво ще ти кажа, излязъл съм от работа за да пусна това възражение. Губя си времето заради някакъв измислен акт. Би ли било възможно да ми приемете възражението, което е мое право и да оставите съдът да реши кой крив, кой прав. Ако е удобно.
 -...-леко зависна каката- ... -гледа умно единия екземпляр, втория... - ми ще го приема... Дайте да ви ударя печат за входящ номер...

 ВЕНСЕРЕМОС!!!

 Родината ни е прекрасна. Държавата скапана. Държавата ми създава затруднение да се оплача от нея с мисълта по-късно да заяви, че малко граждани се оплакват от нея. Няколко полицаи, на които разказах преживяването си ми казаха, че е негласна практика каките от деловодствата да намират причини за да не приемат жалби. Казаха ми също, че деловодството на І РПУ в Плевен не работи от 11 до 14 с граждани и селяни, дори и с Господ. Знаете ли защо? Защото тогава има концентрация на сериали. Не е заради работа, подреждане на документи, служебни справки. Заради сериали.

същият казус при една командировка във видин - пиша възражение, мотаят се 17 дни и не отговарят, пиша до дирекция на полицията, че срока е 15 дни, от там - 3 дни, щели да правят проверка. на 17-тия ден - жалба до министъра на МВР, че ме мотаят, 17 ден - жалба до председателя на народното събрание...
както е ясно, всичко е копи-пейст, само дето сменям институциите. За мен 3 минути, + разходи за писмо - за тях - писане по кофи мастило.
Не отмениха акта, ама тъпото катаджия, дето ми го написа му скъсаха гъза от проверки и накрая стана охранителна полиция и накрая напусна.

Мотаят ме от миналата година - 11 ноеври до този момент. Получих си НП-то преди 2 седмици, но сладурите му сложили дата 30 ноември ;) Тази жалба е до Районния съд. Ако там не падне акта ще отидем по-натам но няма да им се дам ей така )))) А министъра е от нашия край, познаваме то ;)

Аплодирам горещо сякви служителки от милиционерски деловодства. Не за друго, а щото да си малка точка от вселенското творчество ни е всекидневно признание, пък те са така жизнерадостни да ни го напомнят!

майката е да им разплакваме майката с бюрократични номера - любим похват ми е "на ваш номер с наш номер" - дисертация мога да напиша. при това съм иначе спокоен и добър човек, но тези ги гоня до последно.

Тъпите шапки трябва най- накрая да си набият в мозъците, че в нашата държава има правила и те се отнасят за всички