Случайно попаднах на нея и немога да я изкарам от главата си.





Никой не знае какво се е случило с детето. Автора Кевин Картър я е направил в Судан по време на т. нар. Судански глад и е тръгнал веднага. За тази снимка той е получил Пулицър. Няколко месеца по-късно се е самоубил.

Какви неща се случват по широкия свят. Направо настръхнах.
Ужас!

Писах за същата снимка съвсем наскоро.:)
http://frina.blog.bg/izkustvo/2009/07/13/pomnite-li-tazi-snimka.363107
Наистина е завладяваща.Поздрави!

Снощи я открих съвсем случайно.

Тъжно и страшно.

Мислих за това... Може и това да го е мъчило. Може и да се е нагледал на още много деца и да е разбрал, че е безсилен да ги нахрани...

http://ejjjik.blogspot.com/2006/02/blog-post.html


изтрих един коментар погрешка, за което се извинявам.

Bil sum v Africa i snimkata e realnost!!! Njama promjana po dve osnovni prichni, korupcijata tam e ujasjavashta, a i samite hora ne iskat i nemogat da promenjat nishto. Tam choveshkija jivot njama stoinost izobshto!!!! Bolestite gi ubivat ejednevno, a te pravjat deca na kilogram. Malarijata gi mori, ne se pazjat, i ako dojibejat do 40 e ...chudo!!!!Vseki den roditeli zakopavat v carevicite malki kovchezi, deca umreli ot bolestite i ujasnite uslovija. A Africa e mnogo bogat kontinent i vupreki tova...smurtta e ejednevie.

Или да се регулира раждаемостта в Африка,чрез подобряване на условията им на живот,а не да ги докарват на тумби в Европа,където и без това вече циганите станаха доста,или просто да се спре производството им "на килограм",както казва авторът на коментара,който цитирам.Не ме разбирайте погрешно - не желая смъртта им,а само добруването на белите,които скоро ще бъдем претопени от черните.
То,вярно - човещина,ама пък вече стана за сметка на нашия собствен живот.
Бих издигнал такъв лозунг:"Нека първо защитим живота на собствените си деца,пък тогава да мислим за другите!"

Снимката е преди 16 години !!!
Това е политическа агитационна снимка , от която печелят много хора . Благодарение на нея печелят и суданците , които масово напускат страната по линията на защита от други страни . Говорила съм със суданци ,които точно тогава са дошли в Скандинавия , където са най голямата група спасени. Но за жалост за 16 години са се оформили ,като криминално проявени и опасни дори за нормалните законови държави . Или с други думи африканците са си африканци ! Масови изнасилвания ,обири ,побоища и всякакви гаври !
Аз съм против политиката да се изселват и култивират различни народи . Да оставим настрана ,че и здравословно не е за човек свикнал с климата от плюс 50 да живее при минус 50 !
Като има желание да им се помага да им се правят удобдтва на место в Африка . Да им привеждат пари , да им строят , да ги лекуват ! Порочна е политиката за интеграция ,защото не се получава !

Ами най-вероятно да е умрало от глад детето.... какво има да се чудиш

САЩ не позволяват на Африка да се развива заради т.н "глобално затопляне причинено от човек", а Африка разполага с огромни природни ресурси.
И тази снимка далеч не е най ужасяващата. Гледайте филма "Empire of the City" да видите за какво става въпрос :)

Поразяващо, независимо от това, кой експлоатира темата и с каква цел, истината смразява.

На тази снимка има умиращо дете и лешояд, който чака точно това. Кой печели, какво печели и как си харчи парите не е тема. Цинизмът е параван. На какво - незнам. Вместо мозъчна маструбация би било полезно да си представите, че на това място може да е някое познато вам дете. Не в Африка - в Европа. Зад него да не е лешояд, а психопат.

Снимката у мен предизвиква съчуствие. Защо у вас предизвиква цинизъм?

ти също. Не знаем за какво става въпрос. Линка няколко поста по-горе е към един благ. Там е написано

"Когато е в Судан, Кевин Картър вижда малко момиченце, изнемощяло от глад, да пълзи към центъра на ООН, където се раздава храна, пред погледа на един доста охранен лешояд.
Кевин се приближава бавно, за да не подплаши птицата, намира най-подходящия ъгъл, после чака приведен 20 минути, надявайки се лешоядът да разтвори криле.
Това не се случва, затова става и го изгонва. Момиченцето продължава да пълзи...
Кевин е в шок, пали цигара и сяда под едно дърво. Плаче и си говори с Бог. Не спира да повтаря: "Искам да прегърна дъщеря си, искам да прегърна дъщеря си..."
След като прекарва още един ден в Судан, Кевин Картър се връща в Йоханесбург. По това време Ню Йорк Таймс търси снимки от Судан и случайно купува неговата и я публикува на 26 март 1993.
Тя шокира целия свят. Превръща се в "икона" на африканскто страдание и болка.

Никой не знае какво се е случло с момиченцето, дори и самият Кевин, който напуска мястото веднага след това.

Западните читатели виждат едно малко момиченце. А в суданското село, където каца, Кевин е видял как 20 души са умирали от глад. Може би е можел да остави настрана фотоапарата си, за да помогне някак си (но тогава никога не би видял момиченцето); може би снимките му са могли да помогнат много повече, отколкото самият той като човек. Дали е трябвало да спаси момиченцето? Той е бил заобиколен от хиляди умиращи от глад дечица.
Когато е седнал под дървото и се е разплакал, то е било заради безсилието.
Това не е снимка на безсилие, нито на масов глад, нито на гражданска война. Читателите виждат едно малко момиченце.

Фокуса на поста е върху снимката, а не върху фотографа.

скучно ли ти е? Каква ти е идеята?

Нека да спрем внимание на снимката. Това е идеята на поста ми, а не фотографа.

Явно ти е скучно. Не привличай внимание крещейки.

Думата е причастност.Чувала съм, че тя е мерилото на доброто.Тогава слушах разсеяно - било е от годините.Да изпитваш болка, когато виждаш рана.
Когато знаеш, че другия изпитва болка.
Или радост - когато виждаш радост и прочее...
Звучи така просто, изглежда така лесно....
Защо тогава е трудно да кажеш "Искам да живея!" когато видиш това.Защото знаеш невъзможността?!
А ние живеем ли всъшност?И защо живеем...

но коментар 9 е за освидетелстване. Не коментарът естествено, а....