Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2009 19:39 - 133
Автор: siikastation Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5375 Коментари: 5 Гласове:
1



Преди 133 години по това време е вряло и кипяло. Шепа луди глави някак си по детски решили, че ентусиазма им е достатъчен за да бутнат империята. Без подготовка, без оръжие, без подкрепа, без ясна идея какво ще се случи...

Прави са били в едно, че стъпвайки на младежката си лекомисленост са се дали курбан, а този курбан е дал повод на Русия да нападне Османската империя.

Днес пълним празнотата в душите си с виртуалнен живот, молове, екстеншъни, силиконови клонинги, лети джанти, нови телефони, телефонни клипчета в нета, електронни картички по празниците... а забравяме за обикновените човечностти.

Нека си спомним за хората от онова време. За ужаса който са видяли и поне за секунда да се поставим на мястото им, за да разберем какво са преживяли или неуспели да преживеят в името нашия живот - добър или не толкова. 


 




Възпоминания от Батак

(разказ от едно дете)


От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? 
Хе, там зад горите... много е далече, 
нямам татко, майка: ази съм сирак, 
и треперя малко, зима дойде вече. 
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: 
помня го клането и страшното време. 
Бяхме девет братя, а останах сам. 
Ако ти разкажа, страх ще те съземе. 

Като ги изклаха, чичо, аз видях... 
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; 
а пък ази плачех, па ме беше страх. 
Само бачо Пеню с голям глас извика... 
И издъхна бачо... А един хайдук 
баба ми закла я под вехтата стряха 
и кръвта потече из наший капчук... 
А ази бях малък и мен не заклаха. 

Татко ми излезе из къщи тогаз 
с брадвата в ръцете и нещо продума... 
Но те бяха много: пушнаха завчас 
и той падна възнак, уби го куршума. 
А мама изскочи, откъде; не знам, 
и над татка фана да вика, да плаче... 
Но нея скълцаха с един нож голям, 
затова съм, чичо, аз сега сираче. 

А бе много страшно там да бъдеш ти. 
Не знам що не щяха и мен да заколат: 
но плевнята пламна и взе да пращи, 
и страшно мучеха кравата и волът. 
Тогава побягнах плачешком навън. 
Но после, когато страшното замина - 
казаха, че в оня големи огън 
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. 

И черквата наша, чичо, изгоря, 
и школото пламна, и девойки двесте 
станаха на въглен - някой ги запря... 
Та и много още дяца и невести 
А кака и леля, и други жени 
мъчиха ги два дни, та па ги затриха. 
Още слушам, чичо, как пискат они! 
и детенца много на маждрак набиха. 

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? 
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. 
Той пари с котела сбираше за тях; 
но поп Трендафила с гвоздеи коваха! 
И уж беше страшно, пък не бе ме страх, 
аз треперех само, но не плачех веки. 
Мен и други дяца отведоха с тях 
и гъжви съдрани увиха на всеки. 

Във помашко село, не знам кое бе, 
мене ме запряха нейде под земята. 
Аз из дупка гледах синьото небе 
и всеки ден плачех за мама, за тата. 
По-добре умирвах, но не ставах турка! 
Като ни пуснаха, пак в Батак живях... 
Подир две години посрещнахме Гурка! 

Тогаз лошо време и за тях наста: 
клахме ги и ние, както те ни клаха; 
но нашето село, чичо, запустя, 
и татко, и мама веки не станаха. 
Ти, чичо, не си чул заради Батак? 
А аз съм оттамо... много е далече... 
Два дни тук гладувам, щото съм сирак, 
и треперя малко: зима дойде вече. 

Пловдив, 1881                         Иван Вазов









image


Тагове:   Батак,   Вазов,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mitternacht - ...
30.04.2009 19:56
Поклон!

За жалост.... пак сме под тяхното робство!
цитирай
2. siikastation - ...
30.04.2009 20:01
Не, не сме. В робството на ниското си самочуствие сме. Минималната пенсия е една и за баба Гина и за баба Гюлбие. Този пост не съм го пуснал за да внушавам вина, а в памет.
цитирай
3. pegas08 - Поздрави за поста!
30.04.2009 21:43
Нужен си!
цитирай
4. boliarkabg - а се мъчат да ни внушат, че не е имало ...
06.12.2009 13:20
а се мъчат да ни внушат,че не е имало баташко клане...
цитирай
5. siikastation - @boliarkabg
06.12.2009 13:35
Имало е. Но историята ни като цяло е доста пипната и много от нещата които сме учили не са били така. Баташкото клане, както каза един помак е хиперболизирана реалност. Тя е била, но не в такива размери. А че ще се намери някой който да отрече нещо, неугодно към момента винаги ще се намери. За мен истината обикновено е по средата.

В Баташката история хиперболата е била нужна, за да се провокират последвалите го събития. Само по себе си то обаче си има собствена история, предизвикана донякъде от самите батачани.

От многото ми ровене в историята съм стигнал до извода, че тя няма много общо с това дето сме учили и онова, което ни се ще да е била. Жертвите обаче са си жертви и е нужно да ги уважаваме, а едно злодеяние не оправдава друго.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: siikastation
Категория: Лични дневници
Прочетен: 277020
Постинги: 81
Коментари: 220
Гласове: 2376
Архив