КИРИЛ - владетел (от гръцкoто kyrios - владетел). Денят на св. равноапостоли Кирил и Методий е 11 май.

Кирил и неговия брат – Методий са от онези случаи, когато историята несправедливо ти изсипва 100 кила слава и не казва какво да ги правиш. Кирилицата е написана от Климент Охридски, а глаголицата на Кирил и Методий се оказала неприложима. Надявам се поне честно да са спечелили обществената поръчка за това.

Тук всъщност става въпрос за друг Кирил.

Кирил е чисто новото ни бебе. Скорпионче. Роди се на 18-и ноември. А историите и героите около него са тези, за които ще ви разкажа. След като майката биде споходена от тревожната мисъл, че и се бави нещо се появи първият ни герой.

Д-р Веселин Пенков. Той се появи относително случайно, при цялото осъзнаване, че случайни неща няма. Звъннах на познати, „Кой е на работа?”, „Д-р Пенков.”, Дали ще е възможно да установи бременност?”, „Няма проблем, каза да дойдете!”

Д-р Пенков е млад напорист в медицината гинеколог. Някои го хвалят, някои – не. Ние го хвалим. Още при първия преглед каза къде вижда рискове, какви са му прогнозите за протичане на бременността и че АКО потърсим мнение на друг специалист, а после решим да се върнем пак при него не би трябвало да имаме притеснения или скрупули. Здравето, бебето и разумът са си наши.

Лекарите и жените са сходно ревниви и докачливи на чест. Нашият доктор каза, че няма да бъде…

Доверието и уважението между лекаря и пациента е от най-важните фактори за успех. Майката каза „Това е моят доктор!” и приключихме с въпроса. През дългите 9 месеца (които все ми се виждаха безкрайни) той беше нашият герой. Понякога пресоляваше с плашенето, но знам, че ако доктор каже на пациент „Добре е да откажеш цигарите.” Това няма да се случи, но ако му каже „Ако не откажеш цигарите ще умреш!” е много вероятно да се случи.

9-те месеца минаха и дойде времето за раждане.

-Секцио! - каза доктора. По предписание, не заради страха от раждане. Бременноста е рискова и секциото е единствения начин за благоприятен край.
-Така да бъде! 
-Обадете се петъка да видим как са операционните, уточняваме и влизаш!

Идва Петък. Майката междувременно стигна до прозрението, че е съгласна да бременее още 2 години, пред страха от секциото. Бебе обаче останало  майка си няма.

-Последно в понеделник влизаш и Вторник вадим бебето…- J J J най-накрая…
-Обаче…(тези обаче-та никога не са ми се нравили ) поради това, че не съм акушер ще се наложи да минем през процедурата „Избор на лекуващ екип” защото иначе колегите се сърдят. В противен случай секциото трябва да прави който е дежурен. Избора е регламентиран със заповед, струва 200 лв. и се плаща на касата на болницата.

Баси, все пак е нещо. Държавата те ебава, някак си е по-величествено.

-Аз да питам, нали секциото е по медицинско предписание? Защо избор на екип?
-Не знам човек, така са го намислили. Нямам нищо против да си уговориш среща с директора на болницата. Ако той се съгласи, нека да отпадне този „избор”. Това трябва да го свършиш преди раждането, щото иначе може да попаднеш на всеки колега, а при толкова следене и грижи за тази бременност да се пуснете на случайността…

Врътката с избора е много тънка. Внимавайте как питате минаващия по коридора доктор може ли да вземете аспирин, защото би могло да се тълкува като избор и неусетно да се окажете до касата на Н-ската болница ;)

Раждане струва 400 лв., поети от здравната каса. Изборът на екип е надграждане на тази сума, като в крайна сметка раждането става 600 лв., разпределени по някаква схема – за болницата, за лекарите и сестрите. Регламентиран рушвет. В нашият случай разбрах, че инициативата била на педиатрите. Така твърди мълвата. Педиатрите са лекарите в отделенията по неонатология. Те били сърдити, че оставайки на втори план не виждат нищо от благодарността на пациентите. Е, вземат заплати, ама екстраприходите са си екстраприходи. А и екипа в операционната… Благородност, благородност ама…

-ОК докторе, бебето ни е важно, твоето мнение също. Не искам да попадам на случайни (които със сигурност щяха да бъдат избрани такива, за назидание), пък срещата с директора ще я отложим за по-натам.
-Тогава в понеделник с наръч дрехи, аксесоари и пелени да сте на входа на АГ-то. Рапорт даден!
-Рапорт приет.

Такааа. Списъкът, чехлите, лъжиците, взе ли си зарядното, монети за телевизора, спокойно, всичко ще мине добре (да, ама аз ще съм пред залата, а тя вътре)…

Отиваме. Приемане – 1 час. Процедурата е сложна. Комплект документи за информирано съгласие за поставяне на упойка, за това, че поради университетския тип на болницата могат да те ръгат студенти, че раждането е свързано с…

Питам тези дни дали е прочела какво подписва? Нямало време. Дава се последната страница, писалка и подписваш. Добре бе, може за донор да си се цанила! Никой не те оставя да четеш, ми вика… Упс! Мой приятел ми разказваше за Германия, болниците, законите и адвокатските кантори около болниците. Излиза мистър Щурц и от входа го подхваща служител на кантората:

-Добър ден хер Пациент!
-Добър ден хер Досадник!
-Аз представлявам хер Адвокат и желая да ви запозная с правата ви на Пациент…
-Ооо, нема нужда хер Досадник!
-Хер пациент, би трябвало да са Ви дали наръч бланки, уведомяващи ви за правата, задълженията и рисковете…
-Да, довиждане…
-Трябва да са Ви оставили време да се запознаете с тях преди да ги подпишете..
-Е, нямаше много…
-Защото хер ако не са го направили бихте могли да ги осъдите за 20 000 ЕU!!!

Хер-ът се забавя и заслушва…

Да оставим настрани хер Щурц дами и господа и да се върнем на българска земя. И тук това ще се случи, но не става изведнъж…

Подготовка за секциото в 5.30 сутринта, за да сме първи.

12 часа…1…2:30…зъррр…

6.30 часа.

-Отивам към залата. Казвам ти номера, да не ни го разменят J J J
-А бе ще го разменят…
-Ти гледай там и не спори!
-Добре. Тръгвам.

…

Пред АГ-то съм. Болницата е още празна в 7.30 сутринта.  Отивам във фоайето пред залата и сядам. Минава една акушерка, която познавам.

-Ти?
-Чакам си бебето!
-Сега ли? Браво, радвам се…
-Трябва да са я почнали. Секцио.
-Искаш ли да отида да видя?
-Ама разбира се…

Минават тягостните 10 минути докато се върне. 8 без 5.

-Всичко е нормално за сега, тъкмо са започнали. Спокойно, всичко ще е наред. Искаш ли да изчакаш в моята стая? Те ще минат по същия коридор.
-Да, благодаря ти.

Ст. акушерка Веселка Петрова е добър човек. Вниманието и ще го запомня завинаги.

И пак се заточиха едни минути…

8.10 се отваря и затваря някаква врата и де чуват стъпки… идват насам… Конвой акушерки носят едно бебче.

-Вие къде отивате?
-Носим бебето?
-Къде?
-Ясно… Ела си го виж J Ти си бащата, нали.
-Мдаа…

Чуството донякъде е още неосъзнато, но който го е изпитвал ще ме разбере, който не е, пожелавам му го.

Ст. акушерка Ваня Захариева е човекът, показал ми пръв моето момче.  Това не се забравя. Тя беше добра и внимателна и през целият престой на майката и бебето, за което сме и признателни. Както и на останалите акушерки, но всичко с времето си.

…алодядочеститтивнук…бабочеститоинатебе…честитотаткокакемайката…честитотибратче…честитсин…честитплеменник…майкатаизлезеливече…всекимомент…вечеизлезе…всичкоенаредчакамеупойката…бебетоедобре…

Мдааа.

Така до тук. Братовчедът от Бургас дойде специално до Плевен само за да ми честити и сподели радостта ни. Това също ще го запомня. Дългите постове не са от най-четените, надявам се да сте още тук.

Ден втори. Всичко е спокойно и в рамките на нормалното охкане. Приятно съм изненадан от акушерките.  От всичките само една дръпната, но не злобно дръпната, а просто дръпната. Но добра. Наистина съм приятно изненадан. Благодаря ви.

Ден трети. Най-накрая бебето беше представено на майката. Всички останали вече го бяхме видели. Бебетата, родени със секцио стоят през първите дни отделно от майките, за да се щадят и възстановят по-добре последните.

-Виж, като минават докторките по коридора правят много грозни подмятания. Моля те, говори с доктора. Сигурно става въпрос за плащането.
-Какви подмятания?
-Минават от тук и на висок глас говорят „Вескооо, тия твойте протежета няма ли да си платят най-накрая?”.
-Кои са те?
-Моля те, не се занимавай. Говори с него.

По случайност в този момент д-р Пенков влиза.

-Направиха ме на луд. Моля те, дай да ги внесем тези пари на касата. Всичко е с документи и бележки, пък ти после ако искаш говори с директора.
-Съжалявам, че съм те поставил в това положение. Ще го оправим, пък по-натам си е моя грижа.

Внесох парите. Подготвил съм писмо до директора, за да разбера за кое точно плащам. За правото да се роди дете? Ако не бях платил дали щяха да върнат бебето от където е излязло или по скоро тяхното място е там, в съответния отвор на съответните им майки? Ако директора не ме убеди, ще питам касата. Ако и там не ми се получи, макар да съм убеден, че ще, има телевизии. Ще ги популяризирам.

Клиниката има VIP стаи, за които се заплаща при секретарката.

-Дадоха ли ти касов бон за това? – питам една девойка.
-Обясниха ми, че било дарение.

Ден четвърти. Бебето саботира сукането. Глупаче, като порасне ще се бори за това, а сега… Бебешки му работи.

Ден пети.

-Ало.
-Да.
-А бе нещо с изследванията не е наред!
-Кой ти каза?
-Глюкозата му била ниска. Една сестра от неонатологията беше тук…
-И?
-Сега му взеха пак кръв и чакаме. Моля ти се звънни и питай!
-Ще ти звънна по късно…Кой лекар е в неонатологията?
-Мисля, че се казваше Росманова.
-Добре.

А сега. Паля колата и пътувам. Глюкозата падала от недохранване, а нашият юнак не ще да суче като хората. Да му пернеш един зад врата, ама то един врат няма къде…

-Добър ден, д-р Росманова разбрах е на работа?
-Да, в едикояси стая.
-Добър ден.
-Добър да е, какво те води насам?
-Моят юнак е подопечен на Вашето отделение, нещо не искал да суче, глюкозата му била паднала. Дали ще може малко яснота относно ситуацията, рисковете, сериозността?
-Трябва да яде. Като се събуди на цица и ще се оправи. Няма опасности, но е гладен и за това му пада захарта. Давали са му вода, а не трябва!
-Кой му е давал, не знам за такова нещо!
-Майка му.
-Нее, тя не би го направила. До тоалетна да отиде първом пита може ли!
-Не би, ама го е направила.
-Не, не вярвам. Имало е там, по нейните думи много приятна и добра докторка и с общи усилия са се мъчили да го накарат да суче, но той се е бунтувал.
-Да, казаха ми, но му е давала вода.

Уфффф. Защо не ме чува.

-Добре де, ако не му е давала, а захарта пак е ниска какво ще рече?
-Ами недохранен е, няма други проблеми. Всичко ще е наред, няма място за паника, но да не му дава повече вода.
-Тя не може да спре да му дава защото просто не е започвала. :(
-Но аз знам, че му е давала.
-ОК.
-Тогава и кажи да не му дава повече.
-Ще. Довиждане.

Божеее. Ужас. Важното е, че няма страхотии. Ще засуче и ще се наредят нещата…

Ден шести.

-Искате ли да ви изписваме?
-…що за въпрос!

Колата, жената, бебето, каката, бабата, сестрата с вързопчето в ръце, усмихни се, щрак, благодаря, заповядайте, мерси, благодаря ви, довиждане.

Наистина благодаря за вниманието на персонала на АГ-то, докоснал се със грижите си до момчето ни. Те са добри хора, акушерките, сестрите, лекарите, санитарките…

…

Посрещането у дома, питата, черпенето и първите трепети ще ги спестя.

…

Контролен преглед в неонатологията след 5 дни. Заради теглото. Така екипираме бебока, че в одеалата, дрешките и шапката се изгуби J  Контрол на теглото и ужас? Уж суче, не суче!!!

-Я да те видим как кърмиш! Ще го храниш..
-Ама аз го храня!
-Ще го кърмиш! През 3 часа!
-О Боже! Не съм отказвала да го кърмя! Не знам защо се получава.
-Кърмиш ли го правилно?
-Както сте ми показали!
-Какво сме ти показали!

Явно нищо…

-Вървете си, да го кърмиш и след един месец на контрола при педиатъра му. И да го кърмиш!

Тази жена глуха ли е, че го кърми... УНГ е на няколко метра…

Нова…паника. Какво да правим?

Ще се цеди, за да виждаме колко яде, ще купим кантар и ще го теглим. Точка. Ще му купим адаптирано мляко и ще го дохранваме… Дали е правилно… Колко да му даваме… Я да си ходим, пък ще му мислим.

Събота. Дали да потърся пак д-р Росманова…

-Знаеш ли, д-р Пенков ме запозна с д-р Йонов. Той е много внимателен. Даде ми телефона си и ми каза ако имам притеснения да му звънна.
-В теб ли е?
-Май да… Ето го, набирай..

…

…

-Не се обажда. Почивен ден е, не ни е длъжен човекът да ни се обажда. Да вземем някакво мляко, пък в понеделник ще го потърсим…
-Ами…

Зрррр

-Доктора звъни. Ще говориш ли?
-Да… Здравейте доктор Йонов, аз съм….

Д-р Йонов се обади и спокойно обясняваше и разсейваше страховете ни около 20 минути. Аз не го познавам, а любимата го е виждала само няколко пъти. Благодарностти на д-р Максим Йонов.  Задължени сме му, макар и за единствения телефонен разговор, защото той беше в важен за нас момент.

-Елате във вторник да ви претеглим и прегледаме.

Отидохме. Нямахме щастието да го срещнем, по телефона предложи да го почакаме, но ако желаем да помолим някой от колегите му. Те нямало да ни откажат. Попаднахме на д-р Атанасова от неонатологията.  Д-р Атанасова е в групата на нашите герои. Спокойният тон и внимание са параметри все по-малко намираеми в здравеопазването ни. Докторката ги притежава. Бебето ни е пораснало с цели 100 грама за 3 дни J Щастието е в детайлите.

-Продължавайте така, не се притеснявайте. Детето е добре. Всичко ще е наред.

…

8 декември. От последния преглед момчето е порастнало с 350 гр. За седмица. Дали да не звънна в неонатологията и да попитам дали и колко да му увеличим дозата?

-Добър ден, бих желал да…
-Да, звъннете на д-р Росманова на --- и говорете. Тя ще ви отговори.
-Благодаря.

…

-Добър ден.
-Добър да е.
-Бих искал да попитам за онова дете, дето не щеше да суче..
-Какво за него?
-Ами дали…
-Кърми ли го майката ?
-Да, но го дохранваме..
-Как го дохранвате?
-Ами понеже е проблемен…
-Кой ви каза, че е проблемен?
-Вие, нали на системи искахте..
-И какво?
-Додаваме му за да сме сигурни…
-Ама защо ще му додавате!!! Я да ми звънне майката, че си на работа през деня и пропускаш. 
-ОК.

…

-Докторката иска да говори с теб.
-Нали щеше да я питаш с колко да увеличим.
-Да, ама взе да пита неща, дето не ги знам.
-Чакай, че тъкмо се храним… Айде ще говоря…

…

-Здравейте д-р Росманова.
-?
-Аз съм майката на…
-Ти кърмиш ли детето?
-Да.
-А какво му додаваш тогава?
-Понеже не сме сигурни колко суче, му додавам цедената кърма..
-Кой ти каза да го правиш!
-Нали трябваше да разбирам колко суче..
-Я ми кажи как го храниш?
-През 3 часа по 75мл..
-Ма кви са тия глупости! Буди ли се и да иска да суче?
-Ами понякога то…
-Какво е това по някога! Буди ли се или не? Какви са тези 3 часа! Колкото пъти се събуди толкова пъти да суче?
-Но на мен вашите колеги ми казаха…
-Какво са ви казали? Ти чуваш ли ме какво ти говоря?
-Да, чувам ви и ви казвам, че суче и след това му додавам кърма, а когато няма с адаптирано…
-Какво му даваш!!! Кой ти каза!!!
-Бях на контролен преглед…
-Кой ти ги прави тези прегледи!!!
-В неонатологията преди седмица и…
-Слушай, престани да се държиш неадекватно и като не можеш да говориш ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговаряш!
-Не се държа неадекватно, просто не ме оставяте да ви обясня нищо, само ме прекъсвате. Обяснявах ви, че…
-Абе госпожо, приказваш ми глупост след глупост, как няма да те прекъсвам!!! Колко е наддало?
-Госпожо, за това ви се обаждам, за да ви обясня, че за една седмица и наддало към 300…
-Какви са тези 300!!! За месец трябва да наддаде поне 800 грама!!!
-Аз ви казвам, че ако ме изслушате, ще разберете, че теглото което ви цитирам е за седмица!
-Слушай, говориш ми несвързано и глупости. Я си запиши телефона ми, ще ми звъннеш утре за да ти кажа кога съм на работа и ще дойдеш да видя какво правиш!!! Пишеш ли?
-Пиша.

 Доверието и уважението е важен фактор. Няма да звъннем. Отидохме при личната педиатърка, там претеглиха и премериха пикльото, порадваха му се и ни изпратиха по живо по здраво. Доброволно при светила повече не щем. Да си светят на друго място… Това е. Бебето реве, пръцка, суче, прави гримаси на усмивки, които приемаме лично, пълни памперсите и расте. Това се иска от него. Героите и антигероите са ясни. И накрая два PS-а PS 1 – В патологичната бременност, не в неонатологията, а в патологичната бременност има една друга д-р Атанасова. Много тревожна тази жена. Упражнява непрекъснато някакъв сарказъм и ирония към всички околни. Няма ли начин да бъде поуспокоена? PS 2 – кака Сийка е мъжка.

Честито бебе. Не съм лекар, но имам 2 отрочета, така че спокойно, с луди лекари тепърва ще се срещате. Щом е наддало така добре в началото всичко е наред. Не е нормално всички бебета да са като по книгите, те са различни живи същества. За плащането не се оплаквай, тънко си минал, не знаеш тук какво е. Добре, че няма повече да раждам. Чакаме снимки на наследника, успокоявай майката и аз след раждане се побърквам от тревога. Рецептата е по-малко баби да дават акъл и повече ти да си около нея.
И честит празник градски - 10 .Х.

Много се забавлявах с разказа. Да сте живи и здрави и бебето също.
Между другото 300 за седмица е пре пре пре пре достатъчно, така че не се притеснявайте за това. Също така, въпреки неадекватното си отношение - д-р Росманова е била права. Новородено не се храни през три часа, а когато поиска да суче - може на час, но може и на пет, от детето зависи. Вода не се дава, а цедейки кърма не може да се прецени количеството - помпата никога не може да изцеди количеството, което бебето изсуква. В различните периоди на деня и на различна възраст кърмачетата изсукват различно количество мляко и контролното теглене изобщо не е фактор дали се храни детето - може сега да не е изяло много, а следващото сукане да изяде двойно. Бебето не е робот. Единствените признаци, че бебето наддава са видимата промяна - майката вижда, че то се закръгля, пишкането, а не акането - кърмачетата се запичат от време на време и това не е показателно ядат ли или не. И спането, спокойното бебе... Макар, че повечето имат колики и плачат след хранене, а родителите си мислят, че детето не се е наяло и тикат АМ. Поздрави на Номадка и да чете Кърмаческия подфорум в БГ-Мамма - Библиотеката - там има кратки и ясни инструкции, най-новата информация за кърменето, преведена литература от американски и руски източници и т.н.
А относно плащането вие сте си виновни и може би лекаря ви. Има вариант да платиш на лекаря - повечето го правят - не е законно, но е факт. Другият вариант е да се плати на касата за избор на екип - полвината от пътеката, тоест 200лв, които се делят между доктора, акушерките и болницата. Всъщност доста жени раждат съвсем нормално без да плащат на никого, аз родих рано сутринта и бях свидетел на още 6 раждания след мен - само аз и още една жена си платихме, а отношението към останалите родилки беше същото като към нас - нормално, професионално и човешко.
Гледайте се и растете здрави.

Много е сладък.

През първата седмица навън я слушахме и в резултат изгуби от теглото си. ВОДА НЕ СМЕ ДАВАЛИ. А нецедейки кърмата хептен е стрелба в тъмно. Графика е въведен по съвет на други неонатолози от същото отделение. А кажи сега, кой е прав - едните или другите? Росманова каза да ползваме кантара и да го теглим голо, преди ядене и след ядене, да нанасяме резултата в таблица и да и го занесем когато и се обадим, само дето няма да и се обадим.
Всичките съвети са от лекари. Кой е правилния?
За мен този на доктора комуто вярвам. Другото са истерии и борба за скъпи клинични пътеки ;)

Да ви е здраво и палаво. За Росманова в бг мама пишат това

ако взема да приказвам за Росманова ще напиша ферман.И с двете деца ме изкарваше на нокти,но с Ана имах чувството ,че ще умра.Три дена по 7-8 пъти на ден ми се казваше "Ще правим обмен на цялата кръв на детето и след 1 час -няма да правим".Не ми се обясняваше спокойно и на нормален език защо,какви са последствията,какви са рисковете.Обясняваше ми се през цялото време с най-висша терминология,от което аз не разбирах нищо.Съпругат ми присъства само на раждането и после отсъстваше от града 2 дена.Разговорите ми с него протичаха само с рев от моя страна.Моята майка е клиничен лаборант,кръстницата ни е очен доктор и двете във Втора база.И двете ходиха при това "Светило" да разберат за какво точно става на въпрос,и.........и двете бяха изгонени по-най брутален начин,защото не били от семейството.В крайна сметка съпругат ми се върна/също доктор/ и след по-специален разговор с нея отношението се коригира.Но защо по дяволите трябва да се стига до това,та напълно нормално е всяка майка да бъде запозната със състоянието и рисковете за детето си.Спирам защото стана дълго.

Bebcho e razkoshen!!! Da ste bezkrayno shtastlivi s nego!

Ако бебето е относително спокойно (относително, защото все пак е бебе) не се тревожете. Преди 15 години като родих сина със форцепс, като се задуши, после го заразиха със стафилококи и съответно имаше тежка жълтеница (в София) ми казаха са му давам повече вода за да му мине жълтеницата, беше жълт като лимон. Е, да ми е жив и здрав. След 13 години като родих малката открих, че медицината не е това, което беше. Изводът е - спокойно, само спокойно. Избираш си един лекар и си ходиш при него.

Ха, да ви е честито и много да ви радва.
А за лекарите- няма какво да говоря, че пак ще се повтарям- ние сме жертви на здравната система. карай-варай все до плащане ще те докарат...
Поздрави!

Я ги зарежете тия "светила". Двама сина съм отгледала, вече са мъже по на 33 и 31 години. Нямаше такива неща. Аз не спазвах часове, като ревне бебето, значи или е гладно или подмокрено. Така съм ги отгледала и двамата. Мани ги тия пишман доктори.

Радвайте се на бебока и карайте по-спокойно!

Жив и здрав да ви е и да ви радва само !Честито ви наследник !Само щастие и добро за вас и него !

и когато порасне - упора най- вярна...
хубаво бебе , чудесно име!