Прочетен: 3780 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2012 13:47
Жена на средна възраст. Жената на средна възраст има нужда от здравеопазване. Тази - от гинеколог. Жената спазила процедурата - GP, талон за специалист, автобуса и хоп в близкия голям град с голяма болница.
Препоръчали на Жената едно светило - шеф на клиника. Шефовете доктори обикновенно гонят кариера, а не здравето на пациентите, но пациентите си умират да ги пипне Шефа.
Да продължим. Жената намерила Шефа, записала си час и чинно зачакала Датата, пазейки златната хартиика, наречена Направление. Той работел със Здравната каса, което ще рече, че сума по-голяма от потребителска такса не трябва да се споменава. Да ама не казваше Петко Бочаров.
-Добър ден!
-Добър да е.
-Заповядайте талона, нали работите с тях?
-Да, мерси. Какво се оплаквате?
...
-Дъра-бъра..
-Дъра-бъра..
...
-Ще ви изпратя на консултация с кардиолог, но ще отидете точно еди къде си и ще търсите точно еди кой си ;)
-Разбира се доктор Шеф. Довиждане!
-Довиждане и минете през сестрата да платите за прегледа!
-Ми направлението?
-То покрива само част от прегледа, ще го задържа. Вие като излизате платете!
Жената е била бунтарка, но някога. Сега вече живота я е натиснал силно към земята и не и позволява волности, мнение и борба. Тя пък е приела. Бунтарството го е погребала някъде преди 15, а може би 20 години...
Минала през консултацията, където по случайност талона за преглед покривал само част от него, та се наложило и там да плаща и се върнал при доктор Шеф. Доктор Шеф казал на Жената, че се налага операция. Това разбира се притеснило жената, защото никой не обича да го режат и ръгат освен мазохистите, но тя не била такава. Притеснило я и разбраното от нея, че безплатното здравеопазване е твърде скъпо... Избор обаче нямало. Доктор Шеф и казал да отиде при личния си лекар за да вземе от него талон за тази операция. Доктор Шеф и казал също, че ще я оперира в голямата държавна болница, което пък от своя страна внесло някакъв макар и крехък покой в иначе измъчената душа на Жената. Тя знаела, че в частните болници всичко се плаща, докато в държавните не би трябвало.
Изчакала деня, изкъпала се, приготвила си багажа и със свито сърце постъпила в клиниката на доктор Шеф. В деня преди операцията била запозната, че операцията и струва 400 лв.
-Но нали съм с талон?!?
Ние обаче вече знаем, че "той покрива само част от операцията". Със притеснена душа звъннала на съпруга си, той разбира се дал парите и Жената била оперирана. Казали и, че трябва да си вземе разни хапове и да ги пие. Тя подочула, че докато е в болница не би трябвало да си купува хапове защото болницата и ги подсигурява, но опитът и с безплатното лечение я накарал да допусне, че някои от лекарствата не се покриват от него. Друг е въпроса, че те биват изписвани от болничната аптека, но практиката казвала, че веднага след това поемат път към подходяща частна за част от себестойността си. Доходно е. За персонала.
Изписали я и бавно започнала да се възстановява.
Със свито сърце, болка в душата и половин уста разказвала колко и излязло всичкото безплатно лечение. Тя е била бунтарка, но сега като я попитат защо е плащала тя отговаря примирено "Какво можех да направя". Здравият обезверен човек е по-слаб от болният със силен дух. Нашата героиня била в категорията обезверен болен човек... което е жалко.
Каква е задачата на ситуационната игра?
Няма значение...
Актуален и болезнен.А вие всички не се отказвайте да бъдете бунтари.Всеки има някоя такава история или със сигурност ще има.
