И въпреки това…
Въпреки всички тези добрини, които извършвам ежедневно не само за своя полза, но и в полза на всички онеправдани живи твари на планетата, ПОСТОЯННО ме връхлитат някакви беди. Какво друго да си помисли човек в такъв случай освен, че всички тия поговорки за правенето на добрини от сърце саtotal crap! Няма такова нещо като „ако направиш добрина, тя ще ти се върне стократно“! Напротив – единствената валидна поговорка е „Направи добро – хапни говно!“ Напоследък съм по-склонна да повярвам в теориите за кармичния кръг и кармичната разплата, понеже те много по-добре обясняват защо bad things happen to good people. Like myself.
Явно съм била чудовище в някой от предишните си животи, затова в рамките само на 40 дни кармата здравата ме шамароса, при това на два пъти. Бях уволнена и ми падна металокерамичният мост със седем долни зъба.
Беше горещ юлски следобед, но нататък изречението няма да продължи като в разказ на Елин Пелин – с жътвари, воловари и натежало от плод ябълково дърво, а с това, че аз и Калина обядвахме в скъп ресторант, наливахме се с розе и обсъждахме зле запълнената с филъри уста на една женица на съседната маса, която очевидно не работеше поетеса, когато изведнъж ченето ми скръцна подозрително и усетих как поддава. В ледващия момент изплюх в чинията си наниз от седем, плътно подредени един до друг бисернобели зъби, скрепени в перфектна полудъга от чудесата на съвременната зъботехника.
- Малеее, Вуче! – писна Калина и потисна спонтанен напън да повърне бялата риба пане и задушените на пара моркови.
- Да му еба пи*ката майчина! – изфъфлих, при което през освободилото се празно пространство изхвръкна едно царевично зърно и като описа плавна дъга, се гмурна в щедрото междуцицието на Калина.
- Ужас! Ужас! – не преставаше да повтаря Калина, докато бъркаше в деколтето си в опит да извади несмленото зърно, просмукано от слюнката ми. – Ами сега? Какво ще правиш??
- По-добри свирки, надявам се!
Разбирате ли, винаги е важно да потърсите лъч светла надежда дори в най-черния период от живота ви!
След като старателно почистих с нокът моста от по-големите парчета зъбен камък и полепнала маруля , го увих в салфетка с логото на ресторанта и се обадих на зъболекаря си – доктор Пеци. Докато му обяснявах какво се е случило, не се сдържах и ревнах по телефона. Д-р Пеци пусна в действие професионалния си седиращо-успокоителен глас и ми каза, че ще ме чака в кабинета си в три същия следобед. Нали било спешен случай… А беше спешен, понеже, разбирате, че естеството на подобен инцидент не позволява неограничени социални контакти! Докторът обаче не успя да оправи проблема в рамките на 24 часа. Нито в рамките на 48. И за 72 часа, каза той, няма да се случат нещата, „понеже даже със стоманена игла не мога да проникна в канала на единия от корените“. А даже и малките деца знаят, че без проникване, няма щастие на тоя свят!
И така, ето ме сега тук – навън е социално-активен съботен следобед, деца, кучета и възрастни се гонят по парковите алеи, тримата кирлясали пияници от горната махала, Пламката, Васко и Доктора, седят един до друг в сянката на един бетоновоз и си подават бутилка топла мастика. А аз? Къде съм аз? Седя си по памучен сутиен и гащи на king-size леглото в затъмнената си спалня, плъзгам езика си напред-назад в неприлично оголената дупка на долния венец и съсредоточено се опитвам със силата на мисълта си да променя настоящия курс на злата си карма.
Великолепно представяне на футболистите ...
Да не се допуска двигател на кола да раб...
ПП: Нямаше ли кавалери в тоя ресторант, да ивадят зърното. Ей, какви времена!
Поздрави,
Nadia Ivanova
Office manager
Така че те моля от мое име да пуснеш следния диалог между мен и blog. bg. Благодаря ти предварително
Аз съм един от редовните ползватели в сайта, но напоследък забелязах спад в посещението на блога ми. Чак днес забелязах, че проблемът може да е заради факта, че новите ми постинги не се появяват изобщо като такива на сайта. Може ли аднинистраторът да ми разясни защо това е така???
Мая
Здравейте,
Не сте спазвали общите условия на сайта. На сайта не се допускат непристойни постове и заглавия, за това ви е спрян достъпа.
Поздрави,
Nadia Ivanova
Office manager
Скъпа Надя,
Много тесногръдо от ваша страна да изтъквате подобен мотив за спиране достъпа на един от най-четените ви блогъри, който при това има писмена култура на светлинни години по-добра от тази на когото и да е друг от потребителите на сайта. Съжалявам, че не пиша за политиката на Русия, за Бойко Борисов, за маргаритки, за юлското утро и за други лигави неща. Не мога да повярвам, че съм цензурирана по този начин.
Изключително сте задръстени, само това мога да ви кажа. Жалко наистина.
МВ
07.10.2015 15:23
Поздрави,
Nadia Ivanova
Office manager
==========================
за това ви е спрян достъпа.(цитат)
олелееее, Божееее, повръща ми сеееее...:(((( Вуче, що не я научиш на малко граматика тази Nadia Ivanova?
пп. а за бана, не се коси - повечето сме така (аз от 5 години)
Има решение, регистрираш нов профил и той вече е без бан...
Един вид, поощрение за увеличаване голямото семейство на Блог.бг., аз не съм го направила, защото е под достойнството ми.
а ти си пиши, който иска да те чете, пак ще те намери!