Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2009 23:30 - Една майка...
Автор: siikastation Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2952 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 29.08.2012 13:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Една майка е майка на дете с увреждане. Наскоро разбрах. Днес пусна това:


Доста далеч от Земята се съвещавали
"Време е за друго раждане"
говореха небесните ангели на Господа.
Това специално дете ще се нуждае от много любов,
Ще се развива много бавно,
и ще са му нужни много повече грижи от хората, сред които ще живее долу.
Може и да не се научи да тича, да се смее и да играе,
Мислите му може да изглеждат твърде странни
и в много отношения няма да се приспособи,
и всички ще му казват "увредено."
Затова нека внимателно да изберем къде да го изпратим,
искаме да живее в доволство.
Моля те, Господи, намери човека,
който ще изпълни тази специална задача за теб.
Те може и да не разберат веднага тази полезна роля,
която си им отредил,но това дете изпратено свише
поражда по-силна вяра и по-дълбока любов
и те скоро ще осъзнаят получената привилегия,
че тяхното скъпоценно дете,
толкова крехко и слабо е
НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ НА НЕБЕТО.

На въпрос от друга майка каква психика трябва да има човек за да гледа такова дете тя отговори:

Каква психика трябва да имат децата с аутизъм или родителите им? Конкретно за мен ли става дума? Ако е за мен отговарям веднага. Преди да се роди Бубка, аз бях най-нестабилното психически същество, ревях дори само ако някой ме погледне накриво, ниско самочувствие...абе да не описвам, че ме е срам. Тогава не съм била щастлива. Сега го осъзнавам. Имала съм всичко - добри родители, заможно семейство...И бях нещастна. Откакто се роди Бубка и приех проблема и съм нов човек. Тя ми даде това, което ми липсва - сила, кураж, желание за живот и борба. Е, не ми е лесно никак, обаче плодовете, които бера от всичките си усилия си струват, повярвай ми. Не че другото е различно и не ми дава много. Просто е друго. Защото като проходи второто много се радвах, но като проходи Бубка съм плакала от щастие, летях. Когато 
Бубка каза "мама" не просто нещо се обърна в мен, а разбрах за какво съм жива. Научи ме това дете да бъда щастлива, а това е много трудно. Тя направи от нас със съпруга ми семейство, тя ни направи най-обичащите се хора на света, превъзмогнали не една и две трудности за краткия си съвместен живот. И преди малко като я взех от часа и с психоложката, която ми каза как хубаво напредва Бубка, за кратко време изпитах неописуемо щастие. Тези малки крачици на детето толкова ме зареждат, че не може да се опише.
Извинявам се за дългия пост. М., не си ме обидила по никакъв начин, напротив ,когато някой се интересува за децата с проблеми това може само да ме радва, не и да ме обижда. 
Сега лирично заредена отивам да си правя първото домашно сиренце:)



...



Нямам какво да добавя.













Тагове:   дете,   майка,   увреждане,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sisithebest - ...
27.05.2009 09:46
...
трябва наистина здрав дух за такива майки, но пък радостта при нещо добре направено е несравнима с нищо друго...и никой не може да го усети толкова силно , колкото те...
цитирай
2. glarus - Хубав и прекрасен ден
27.05.2009 10:15
малките радости поняккога да не кажа по - често са много по стойностни от ония, които изглеждат големи...
Желая на теб и всички около теб много хубави ипълнени съ глъч живот и радости от успехи дни...
цитирай
3. анонимен - Миличка, и аз съм от тези майки, к...
02.06.2009 21:41
Миличка, и аз съм от тези майки, които Господ избра да се грижи за една слънчице с много увреждания. Сама се грижа за него, без помощ от никого, но толкова силно го обичам, че не се спирам пред нищо. Ужасно ми е трудно, дори и сега плача като пиша, защото отново ни предстои операция, но вярвам в БОГ, че и този път ще ни помогне и всичко ще бъде наред. Съжалявам, но сълзите така обилно обливат лицето ми, а то нетрябва да вижда мама да плаче.
цитирай
4. анонимен - Мили специални майки и татковци
03.06.2009 01:39
И аз си мисля, че специалните ви деца не са дошли случайно при вас, а и живота непрекъснато ни замеря с подобни примери, където някак нещата се нареждат като по сценарий писан от друг, но специално за вас... Не искам да звуча извънземно или неподходящо за трудностите и тревогите през които минавате, но такива са ми наблюденията и ги споделям на свой ред.

Сещам се за една съседка, която знаех от много години само по физиономия - хубава, приятна жена с много благо и фино излъчване. Знаех, че съпруга и беше известен в града лекар, от онез дето
от километър разпознаваш по самочувствието на герест петел сред курник с много кокошки.. Минаваше за хубавец, но заради тая му напереност не ми беше симпатичен. Чак се дразнех като го гледах да върви, едва ли не отръсквайки се след слизането от едната кокошка и озъртайки се за следващата. И да преувеличавам, няма да е много..Както и да е, той не е толкова важен. Виждах ги често, но рядко заедно. Имаха едно дете, много хубаво и приятно момче. Всичко изглеждаше що-годе нормално, едно семейство като много други, където жената беше (тя си знае как) приела кръшканията на мъжа си. Предполагам предимно заради детето. Да, но това дете се разболя. Не знам от каква болест, но почна видимо да се променя, надебеля бързо, задмина и най-дебелите деца и не само децата в квартала по килограми и явно настъпиха и психически проблеми. Виждах го често с майка си, но нито веднъж с бащата. Той излъчваше срам, неудобство от болестта на детето си. Разведоха се и всички знаехме, че този пуяк не можа да приеме болестта на детето си, пречеше му на окраската. Така поне си мислехме ние, съседите и ако преувеличавам, няма да е много..
Минаха много години, хубавото дете стана голям, безформен мъж, който имаше покрай другите психически проблеми и манията да събира стъклени шишета в големи количества без ясна цел. Майка му остаря, но не го изостави, нито занемари. Гошо беше станал труден за гледане и поддържане , но за нея си беше все онова хубаво дете, нейното дете, от което тя нито се срамуваше, нито се криеше. Пуяка, бащата, изчезна със срама от собственото си дете и може все още някъде да се пуйчи и лекува други хора. Него никой не помни вече. Гошо още живее със майка си. Къде ли иначе щеше да бъде, ако я нямаше тази специална жена, не ща да мисля.
Та обичайте си специалните деца , радвайте се,че сте силни да изкачвате всеки път отново баирите от проблеми и предразсъдъци и бъдете щастливи с този труден дар на Живота.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: siikastation
Категория: Лични дневници
Прочетен: 317123
Постинги: 81
Коментари: 220
Гласове: 2376
Архив